Рак на простатата

Ракът на простатата е злокачествен тумор, най-често започващ развитието си от задния дял на простатната жлеза, който заедно с двата странични дяла образува т. нар. периферна зона.

Неговата честота нараства с напредване на възрастта. При мъже от 60 до 85 години се среща в 75 %, а при мъже над 90 години в 80 %. Под 40 годишна възраст се среща много рядко.

Заболеваемостта от карцином на простатната жлеза е два пъти по-висока сред негроидната раса. Наследствените фактори повишават риска от развитие на заболяването.

Причината за възникването на рак на простатата не е изяснена. Счита се, че роля имат следните фактори:

• въздействие на канцерогенни вещества от външната среда
• тютюнопушене и употреба на алкохол
• повишена консумация на храни, богати на мазнини
• наследственост – установени са генетични промени в 8, 10 и 16-а хромозома
• хормонален дисбаланс – повишено ниво на естрогените
• хронични неспецифични възпалителни процеси в простатната жлеза
• вирусна инфекция

Ракът на простатната жлеза най-често е аденокарцином и произхожда от жлезните структури на простатата. Развива се много бавно и не достига до големи размери. Има плътна консистенция, дребнозърнеста срезна повърхност.

Може да инфилтрира капсулата на жлезата и да прорастне към съседните органи – пикочен мехур, ректум, семенни мехурчета. Най-често метастазира по лимфен път в илиачните и парааорталните лимфни възли. Характерни са метастазите в тазовите кости и гръбначния стълб.

Т0 – липсва първичен тумор

Тх – тумор, който не може да се установи клинично и с други изследвания

Т1 – клинично неустановим тумор, който не се палпира и не се визуализира чрез методите на образна диагностика. Открива се случайно при хистологично изследване или при биопсия по повод повишен PSA

Т2 – тумор, ограничен само в простатната жлеза

Т3 – тумор, който преминава през капсулата на простатната жлеза

Т4 – фиксиран тумор или инфилтриращ съседни органи – пикочен мехур, ректум, стената на таза

N0 – няма метастази в регионалните лимфни възли

N1 – има метастази в лимфните възли

Мо – няма далечни метастази

М1 – има далечни метастази

Според степента на диференциация се различават високодиференциран, умеренодиференциран, нискодиференциран и недиференциран аденокарцином. Колкото по-диференциран е тумора, толкова прогнозата е по-добра.

При високодиференцирания аденокарцином раковите клетки приличат на нормалните и прогнозата е добра, докато при недиференцирания аденокарцином раковите клетки са значително променени и прогнозата е лоша.

Дълго време заболяването протича безсимптомно, поради което често се диагностицира в напреднал стадий. Първите симптоми се появяват едва, когато настъпи нарушаване на уринирането.

Наблюдават се:

• болка дълбоко в таза, която се разпространява към перинеума, ректума, опашната кост
• често уриниране, особено нощем
• затруднено уриниране
• слаба струя при уриниране
• задръжка (ретенция) на урина в напреднали случаи
• кръв в урината (хематурия)
• кръв в еякулата (хемоспермия)

• костни и неврологични смущения
• циркулаторни нарушения – тромбофлебити, лимфостаза

Може да има и общи симптоми като отпадналост, безапетитие, редукция на тегло, анемия.

1. Туморни маркери – това са антигени, които се образуват в туморната клетка или се намират на повърхността й. Изследват се:

• Кисела простатна фосфатаза: при карцином на простатата е значително повишена
• Алкална фосфатаза: повишена е при много от болните с рак на простатната жлеза
• Простатен специфичен антиген (PSA): представлява белтък, който се образува в простатата Нивото му е повишено при болни с рак и аденом на простатата.
• Карциноембрионален антиген (CEA): има слаба диагностична стойност
• Гама-семинопротеин: чувствителността му е 83 %, а специфичността – 93 %

2. Хормонален статус – изследват се плазмения тестостерон, лутеинизиращия хормон и фоликулостимулиращия хормон за проследяване на ефекта от лечението.

1. Трансректална ехография на простатната жлеза

2. Компютърна аксиална томография (КАТ)

3. Ядреномагнитен резонанс (ЯМР)

4. Костна сцинтиграфия за установяване на метастази в костите

5. Биопсия на простатната жлеза – това е най-сигурният метод за поставяне на диагнозата

Поставя се въз основа на:

• анамнеза – пациента съобщава за оплакванията, които има
• ректално туширане на простатата – лекарят изследва простатната жлеза на пациента през неговия анус чрез два пръста на едната си ръка. При това изследване се получава информация за големината и формата на простатната жлеза, нейната консистенция, болезненост, съотношение с околните структури. Може да се опипат един или повече плътни възли. В по-късен стадий простатната жлеза е с каменна плътност, неравна повърхност и без ясни граници.
• лабораторни и инструментални изследвания

За диагнозата най-голямо значение има ректалното туширане в съчетание с изследване на простатен специфичен антиген (PSA) и биопсия на простатната жлеза.

I. Оперативно лечение – бива радикално (тотално премахване на простатната жлеза) и палиативно (само ограничава развитието на процеса).

1. Радикална простатовезикулектомия (отстранява се простатната жлеза и семенните мехурчета). Прилага се при тумори до стадий Т 1-2 N 0 М0. Може да се отстранят и регионалните лимфни възли.

2. Трансуретрална резекция на карцином на простатната жлеза – използва се за облекчаване на симптомите.

3. Криохирургия – туморната тъкан се замразява и унищожава чрез течен азот.

II. Радиотерапия – провежда се външна и вътрешна радиотерапия.

III. Химиотерапия – прилага се при напреднал стадий на тумора.

IV. Хормонално лечение – прилагат се естрогенни препарати, агонисти на LHRH, антиандрогени.